Първо - огромни спойлъри, в никакъв случай не четете надолу, ако не сте гледали всички епизоди отм сериала все още!
Моето най-голямо притеснение беше, че сериалът може да влезе в конфликт с историята от Нова надежда. Как ще представят Оби-Уан, как ще представят Вейдър, така че да не нарушат това което се случва там (докато, разбира се, много исках да видя още от тези свои любими герои). А нещата значително се усложниха на този фронт, когато в сериала влязоха Лея и Люк.
Но това, което сериалът направи наистина добре е да внимава много с историята да не наруши нищо от Оригиналната трилогия. Дори на моменти бих казал, че я допълва перфектно. Като започнем от официалното обръщение на Лея към Оби-Уан в Нова надежда при зова за помощ, нейното вълнение, когато разбира, че Бен Кеноби е на Звездата на смъртта от Люк, това придобива още повече смисъл заради всичко, което Лея и Оби-Уан преживяват в сериала. Това е само пример на една по-голяма връзка, която е направена между двете, но има и много малки примери, като совалката, с която Люк си играе в Нова надежда (разбираме, че е подарък от Оби-Уан) или например виждаме, как Оби-Уан се обръща към Вейдър с "Дарт", което е титла и няма много логика в Нова надежда. Или откъде Вейдър е получил белегът на главата си отгоре, когато Люк му сваля маската в Завръщането на джедаите, защото той няма такъв белег, когато Оби-Уан го оставя на Мустафар в Отмъщението на ситите. Тези малки детайли ми показаха, с какво огромно внимание са се отнесли към историята в сериала. Което не винаги можеше да се казва за Новата трилогия на Рей и Кайло Рен.
Но има и една теория, която се зароди у мен, макар и да е за нещо малко отново - когато Рева държи Лея като пленник, тя опитва да влезе в съзнанието й чрез Силата (това е умение, което не всички притежават, но очевидно Рева е някой, който го умее). Винаги съм се чудил, когато в Нова надежда, Вейдър разпитва Лея, защо просто води един дроид с инжекция с огромна игла. Сега, от гледна точка, че Лукас тогава е решил, че това определено ще изглежда по-страшно и затова го е направил, е обяснението извън вселената и на кинетографията по онова време. Но за да се връзва историята, каква може да е последователността във вселената на Междузвездни войни? И тук получаваме отговор - Рева опитва да влезе в съзнанието на Лея, но дори като малка Лея е изключително могъща в Силата, все пак има кръвта на Скайуокър, и изцяло блокира опитите на Рева. Вероятно Вейдър опитва същото в Нова надежда (защото от сериала за Войната на клонираните, знаем, че Анакин умее да го прави, макар и не на нивото на което Рева е способна), но явно Вейдър също се проваля да влезе в съзнанието на Лея и затова прибягва до методи на мъчение - дроидът с голямата спринцовка.
Може би най-критичният момент от всичко щеше да бъде - как ще оправдаят дуел между Вейдър и Оби-Уан. В Нова надежда, Вейдър казва, че при последната им среща е бил само ученик, но вече не е. И тук отново са успяли да го съчетаят много добре - Вейдър още се учи в тъмната страна, Вейдър още не е оставил миналото си и се бори вътре в себе си с чувствата си към Оби-Уан и към себе си. Затова и губи. Колкото и могъщ да изглежда в Силата (нека си признаем - нивото му на могъщество беше достигнало нива "The Force Unleased" със свалянето на цял кораб), той е разкъсан отвътре, вътрешната му борба не му позволява да достигне завършено състояние - изцяло господар в Тъмната страна на Силата. В Нова надежда - 9 години по-късно, Вейдър вероятно е достигнал това състояние и е станал много по-могъщ и затова казва на Оби-Уан, че при последната им среща е бил само ученик, но вече е господар/учител.
В сериала Оби-Уан израства много - намираме го съсипан, изцяло погълнат в собствения си провал с Анакин, живеещ в страх и отчаяние, нещо което не му позволява да се свърже със Силата, да види Куай-Гон, да бъде буквално унищожен от Вейдър в първата им среща. Но постепенно, той отново успява да намери надеждата, да осъзнае, че е той е преградата между злото и последната надежда - Люк и Лея. Да се бори за тях. И намира себе си, връща формата си както с лазерния меч, така и в Силата, вероятно близо до нивото му от Отмъщението на ситите и го виждаме отново в своята най-добра форма при епичния дуел с Вейдър. И накрая той успява да превъзмогне това, че се е провалил, да разбере, че Вейдър е този който иска да бъде неговият бивш ученик и че Анакин Скайуокър е действително убит от Вейдър.
Вейдър, от друга страна също, е в процес на израстване - продължава да живее в миналото си, да е изпълнен с кофликт. Това според мен е нещото , което го спира да убие Оби-Уан първия път когато се срещат. Разкъсан е между своето минало и своето настояще и затова и Оби-Уан успява да го победи. Могъществото на Вейдър в Силата е нараснало, много пъти повече отколкото някога, когато е бил Анакин Скайуокър, когато е бил в разцвета си, без ограниченията на механичните протези. Сега тези ограничения в протезите си проличаха в дуела. Но не протезите му попречват срещу Оби-Уан, а точно вътрешният му конфликт.
Дуелът завършва със сърцераздирателна сцена, как Оби-Уан съжалява за всичко, а отсреща му отговарят гласът на Хейдън Кристенсен (Анакин), примесен с този на Джеймс Ърл Джоунс (дарт Вейдър), което беше толкова тъжно и в същото време те кара да настръхнеш - Дарт Вейдър е убил Анакин Скайуокър.
И най-накрая чуваме музикалната тема на Вейдър, когато казва на Императора, че Оби-Уан не значи нищо за него и Сидиъс е неговият учител. И така виждаме израстване към завършения Вейдър от Нова надежда и Империята отвръща на удара.
Искам да се върна и само на петия епизод, когато Оби-Уан и Анакин се дуелират в спомените и на двамата - според мен беше наистина страхотно създаден - виждахме неопитността на Анакин и порицанието на Оби-Уан от Клонираните атакуват, аз лично го почуствах като част от филма, който излезе преди 20 години, все едно са снимани заедно. Този дуел също представи и частична хореография от тази, която виждаме между Хейдън и Юън в Отмъщението на ситите. Беше наистина страхотен момент, преплетен с настоящите събития и как Оби-Уан разчита действията на Вейдър, само защото познава толкова добре Анакин.
Искам да кажа и няколко думи за Рива и актрисата Моузес Инграм - тя беше недобре приета от доста фенове, дори беше нападната на расистка основа - нещо, което няма място във вселената на Междузвездни войни, но и самият герой на Рива не беше добре приет. За мен историята на Рива беше добре разказана. И личното ми мнение е, че критиката към нея идва основно от факта, че сериалът се развиваше малко по-бавно отколкото ни се искаше (но все пак това е сериал, не единичен филм - има повече време) и очакванията на всички бяха - искаме да видим повече от Вейдър и Оби-Уан, по-скоро и повече. За мен историята на Рива свързва двамата, Вейдър и Оби-Уан - падението на Анакин и осъзнаването на Оби-Уан. Тя е нужна част от тази връзка. Пък и по този начин получаваме повече информация за Инквизиторите и кои са те, защото съм сигурен, че има много фенове, които не са гледали Бунтовници и не са играли играта Jedi: Fallen Order.
Хейдън и Юън бяха брилянтни в сериала, наистина успяха да ме върнат години назад, когато излизаше тяхната трилогия. Актьорите на леля Беру и чичо Оуен също изиграха героите си в съответсвие с героите си от Нова надежда. Малката Лея беше невероятна, от Люк не видяхме много, но малкото, което видяхме беше отново в съответсвие с познатия ни Люк от Нова надежда и желанието му за нещо повече от фермата. Рива и Инквизиторите, Тала, всички те се справиха добре и дори страхотно със своите герои.
А най-голямото ми притеснение - историята в сериала, беше напълно брилятно разказана и за мен в пълен синхрон с филмите - прави един страхотен преход между Епизоди I-III и IV-VI.